Wednesday

The way..

The way..
The way I see things, the way the things stare back at me
The way she nods, her hair swings, her eyes shut, her heart stopped
This is the way the shit goes 
The way of the slippery stairs the way of the invisible care, free market empty handed delivery service. No pizza for you bitch! The wrong way, still love you. The more I do, the more you go down.
The way of the cheap thrills, the way of the samurai back in the alley pissing his pants looking at your ways of doing things easily hand in the air, this is the way I see things
The way of the stupid talks night over night over night. The way of the pain in my head cutting down through my spine stops at vertebra Th6, like you. Just like you. And your way of doing things.
This is the way things staring back at me. 
This is the way of the shit – down
The scientific way
Fuck you love me hold me down to the ground no way to hurt you again

и тогава


И тогава светофарите (без тези на важните кръстовища) започват да цъкат ритмично в жълто. Дават ти знак и започваш да забелязваш измамно ленивата бързина на реката. Водите и мазно хлъзгави от студа, отраженията в локвите по асфалта и всички човешки същества в тоя шибан град се включват към теб. Дишаш с техния ритъм. Спят. Някои не спят а някои ровят в хладилниците си. Хиляди, милиони вдишвания с твоите гърди техните гърди. Няма отърване от тях. Познаваш ги и те те познават. Не можеш да останеш сам. Колата скърца – това са техните стави, кафето ти е хладко – това е тяхната кръв. Никога вече война си казваш. И си един лош лош. Зъл. И ти е тъжно. Малко, но все пак. Всички сме оплетени. Боклуци скапани. Жълта мигаща светлина, сигнализираща на останалата вселена какви сме скапаняци. Тоя дето ровеше в хладилника си легна. Чудиш се защо не вземеш да си легнеш да поспиш малко но знаеш защо. Те спят вместо теб. Натрошеното стъкло в устата, в шепите и от вътрешната страна на клепачите пречи. Електрошоковете на нежелани мисли съвсем физически гърчат тялото. И те пречат. Всяка близост е зле. Близостта пречи. Далече да си пак е зле – съвсем сам в хладния найлон на космоса. Далечния хладен найлон на космоса пречи. Кое е оптималното разстояние между теб и друг човек? На сутринта светофарите ще светят с всичките си цветове. На сутринта.

Saturday

Hasta la vista Зайо Байо

Панически криви описват оченцата.
Включваме:
Имаме остри зъбки зайо байо, ще изгризем с тях страхливата ти душица.
Страшни лигави остри зъбки зайо байо,ще изгризем с тях пъргавите ти краченца.
Велики идеи имаме в умовете си зайо байо
Ще преобърнем света ти с големите си архимеди, ще гледаш ти отдолу през вековете тъмни заешки дупки ужасния ни блясък. Отгоре ще те прониже заенце баенце, ще умираш пред красивите ни очи  сред поля от люцерна.
Велики!
Велики дела заенце баенце ще видиш ти от нас.
Кафе ще пием на погребението ти пухкава гушкава топчице ти сладка сладка, наша забава със сметана и захар. Страх ни хваща колко ще сме щастливи и колко разкъсан ще си. Плашим се от всепомитащото щастие когато лъчите ни огреят смрадливото ти леговище.
Изплетени венци от шипки, къпини телчици, два и половина квадрата меден кабел, тиксо, тиксо найлон, красиви цветя пред могилката на която зайо байо ще изпишем серифно с опашчица пухкава.
Върти си очите, тупкай сърцето си, напрегни си лапичките защото ние сме тук чук чук.