Не покривай мозъка ми с това
Не покривай
мозъка ми с това, с тази шарена и болна мрежа от ноктенца щракнати във всеки
спомен.
С непомнядумата и
острите светкавици на главоболията
с тези съмнителни сенки
с тези съмнителни сенки
С тази сочна
радиоактивна паста на дебел слой с вкус на малинова есенция и вредна колкото си
иска
Не покривай
мозъка ми с мъгла
С мъгла от която
надничат лица, лицата на всички които съм помнил
лицата с димящи
зъби и леден дъх, на смъртта на
лейтенант Рипли
Не покривай мозъка
ми с това
С бетонна умора и
тъжните курви по Ботев
Не позволявай на
невроните ми да святкат и после да гаснат като евтини китайски диоди
Моля те
Не лежи на мокрия
под
Ставай да бягаме
Кума Лисо
Ставай да бягаме
Не покривай
мозъка ми с нощта