Saturday

от нищо не предпазващи мигли

с грохота на спускащи се мигли
изреченията са разпределени по коловози
тежки, оловни, с керамично покритие клепачи
аварийни предпазители от ново пропадане
завърташ педалите отново. нищо не изглежда същото от тази височина
преброй си очите, изреченията тежките оловни капаци над очите
шарен и лек падащ октопод по дискавъри шалът за левче се гърчи
всяко пипало сочи назад към миналото след теб останалото
пак бавно се спускат миглите в прегръдки от спирала сополи сълзи
се спускат бавно на полусъединител миризма на изгоряло
изреченията наредени. спирачките освободени
само един удар с брадвата по въжето и ще излетят с десет тона квик
въртиш все по бавно, октопода ти също изглежда уморен на раменете
не маха френетично с пипалата си не сочи и не се дърпа към сергиите с вафли като цигане на панаир
не
и идва сигналът на ремонтната група три къси присветквания и едно дълго
разбили са крана
сълзите тръгват
колелото върви но бавно
изреченията са до калниците във вода
октопода вяло се поклаща без да сменя цвят
няма смисъл и без това сълзите ще отнесат всичко
си вика октопода, примирено въздъхва и отново се превръща в шал