Friday

стачката на кръчмарите


напоследък започвам в главата си всяко изречение със "знаеш ли?"
 "знаеш ли?"
 през подлезите спирките тролеите локвите сергиите  цветята
 "знаеш ли?"
завих току що на петте кьошета с изречение в главата жълтите таксита синьото на куките белите им астри правят нещо като сметанова торта с лимони и сини сливи
 "знаеш ли?"
прозорците прането панелките храстите градинките трамваите шума завоя малките звездички в локвите пичовете със семките по спирките ми казват
 - знаеш ли знаеш ли колко време те мислим?
 цветарката с панделките китайците с клечките кебапчетата с найлона знаеш ли от колко време те мислим знаеш ли че ни няма без теб нито един влак няма да дойде самолет няма да кацне вятър няма да мине през площада капки дъжд ще завиват и ще бягат от тука защото няма върху кой да положат мокрите си лапи
 тук вече кръчмарите стачкуват - ще умрем на поста си, брато. знаеше ли ги всичките тези неща? без тебе света не работи.