Sunday

Отместване

- Л: Докладвам, че вече съм на борда, техниците ме прикачиха и обезопасиха.
- РП: Разбрано, затваряме външният люк. Докладвай.
- Л: Индикатора за херметизация в зелено, люка е затворен, налягането нормално.
- РП: От техниците искат да провериш осветлението на таблото, вчера имало някакви проблеми.
- Л: Разбрах, осветлението работи. Всичко работи. Къде е Васка
- В: Тук съм
- Л: Твоите хора нищо не са гледали – ето всичко си работи нормално.
- В: Ти провери провери.
- Л: Аз винаги проверявам помниш ли ако не бях проверил онова месо за шишчетата
- РП: Какви шишчета бе?
- Л: Пекохме шишчета с него, кажи за шишчетата бе борсук.
- В: Млъкни бе. Не бях виновен аз за шишчетата.
- Л: Провери датчика за налягането. Показва ми.. нищо не ми показва.
- В:Датчика си е наред. Ето. Гледай.
- Л:Добре. датчика е в норма.
- РП: Кислород? Дай максимум.
- Л: Кислород пускам.. работи.
- В: Имаме и кислород.
- Л: Ти си провери гащите да не си се изпуснал от шубе.
- В: Гащи – проверени. Няма признаци на изпускане.
- РП: Момчета... дайде по сериозно.
- В: Добре шефе. Значи. Какво остана. Прекъсвачите.
- Л:Прекъсвач 103 – включен, 104, 106, 107 – изключени.
- РП: Добре. Индикатори на акумулаторите?
- Л:Пълни са.
- РП: С какво са пълни бе? В норма ли са?.
- Л: В норма.
- РП: След 68 секунди започваме последен тест на електрическите вериги. Докладвай при теб как са индикаторите.
- Л: Слушам.
- РП: Добре.
- РП: Ти сега дишай дълбоко ние ще те издигнем.
- Л: Дишам дълбоко.
- РП:Пулса ти е нормален, как е самочувствието?
- Л: Нормално.
- РП: успех Рубин.
- В: успех братле.
- Л: Слушам, чакайте ме утре.
- РП: Т-30 секунди започваме обратното броене.
- 9876543210 Запуск.

- Л:Център, втората степен се откачи успешно. Влизам в орбита край.
- РП: Всичко изглежда наред, край.
- Л: Качихте ме, а?
- РП: Качихме те. Връзка след 2 минути.

проблем

- РП: Рубин, Рубин не ви чувам повторете. Приемам.
- Л: Земя.Топло е ... смущения.... охлаждането... жена ми... Приемам
- РП: Рубин докладвайте за температурата. Приемам
- Л: Прекалено.... бързо.
- РП: Стабилизирайте.
- Л: Стабилизирам, въртенето намалява.
- РП: Добре ще се измъкнем от това, край.
- Л: Налягането....
- РП: Рубин...
- Л: Земя чувате ли ме... градуса. Не върви добре...Кажете и че я обичам. Искам да се върна да закусим....
- РП: Рубин повторете. Приемам. Искам да закусваме пак заедно.... палачинките... горещо е .. смущения
- РП: ... парашута. Повторете процедурата по освобождаване на основния парашут и докладвайте. Приемам.
- Л: Мамичката му на вашият парашут. Да го вземете тоя парашут и знаете къде да си го отворите. ....малко вода ужасно е топло.
- РП: Рубин, не се отклонявайте от процедурата. Потвърдете данните за температурата.
- Л:Център, скоростта .... право надолу. Силно странично въртене. Ще опитам да се прибера вкъщи.
- РП: Рубин, тук медицинският ръководител на мисията. Докладвайте за .... пулса, кръвното налягане... данните ... проблеми с приемането.
- Л: Медицината... майка на , на майка ти.
- РП: Рубин! Пулса! Налягането.
- Л: Искам да говоря с жена си, свържете ме.
- РП: Рубин..
- Л: Няма да направя нищо друго. Свържете ме.
- РП: Рубин отговорете. Приемам.
- Л: ...........
- РП: Рубин. Чувате ли?
- Л: Не чувам. Свържете ме.
- РП: Връзката ще е лоша.
- Л: Няма значение.
- РП: Рубин, свързваме ви. Готово.
- Л: Чува ли?
- РП: Чува но няма обратна връзка. Говори Рубин.
- Л: Чува ме нали?
- РП: Рубин на свръзка. Хайде...
- Л: Добре.....ще кажа набързичко мила моя. Обстоятелствата тук не са благоприятни. Ще кажа набързичко неща които ги пропускам от години. Пропускал съм толкова години. Най чудесните години. Мила моя ужасно те обичам. Ето на. Пропускал съм го, а сега благодарение на гравитацията сега няма да го пропусна. Като заминавах гледам снега се топи. Некрасиво се топи. Без снега градът е като одран. Кожичката му е свалила мръсницата. Пролетта. А всяка снежинка тук беше надписана на теб. Още докато падаха ловях ги с поглед и ти ги надписвах, защо не съм ти казал? Къде съм гледал. В небето съм гледал. Летенето любов моя е си е падение. Пропадане. Припадане и размазване. Остатъчни материали навсякъде, цапат. И ето на, аз тръгнах да падам. Класически. По балистична крива. Неприятно е, ще ти призная. Ако бях спокоен нямаше да падна. Нямаше да тръгна. Възможно е по някакъв друг начин да ме захапе майката земя но нямаше да е така. Помниш ли любов колко дълго... свива ми се белият дроб. Не казвам сърцето за да не звучи глупаво. И облаците ги кръщавах на теб. Този е когато си весела, този е когато си ядосана – ето го вали, гърми, тряска. Този.... този е когато имаш подарък. Този дето минавам бързо сега край него е когато се двоумиш. Въобще много неща кръстих и оприличих на теб. Ако повече теб бях гледал. Тихо е сега при теб. Знам, че е тихо защото не оправих радиото преди да тръгна. Сега пращи. Трябва да го разглобиш любов моя и да избършеш потенциометрите. Не е кой знае какво. Ама този път ти ще трябва да го свършиш. Сама. Как ми се иска да мога още веднъж да свърша някаква работа вкъщи ей така със сумтене и мрънкане. Толкова искам. Поне едно нещо. Тук доста лятно взе да става в кабината. Не се плаши. Изолацията ще издържи. Знам, че не се плашиш. Аз така си говоря. Знаеш, че понякога бърборя излишно друг път си заключвам ченето и гледам само. Гледам а не казвам. За това сега така ми се събра. Едва натъпках в кабината толкова незавършени работи. Тежат мамицата им а няма как да ги изхвърля. Теглят надолу и увеличават скоростта излишно я увеличават. Аз съм си ги насъбрал, аз ще си ги превозвам. Не е страх няма, че няма да мога да се прибера. Не е от това. Не поради паника изхвълям товари от кораба. Просто си викам – дай да кажа нещата които... Трябваше. Те не са кой знае колко разнообразни. Все си виках хайде друг път ще говорим. Все си виках то сега какво да и обяснявам. Аз съм ядосан, тя е ядосана ако и говоря глупости няма да ни мине. Та ти казвах любов моя.... и небето дето си, и облаците в небето дето си, и снежинките от облаците в небето дето си. Ягодите в горите дето си, сладката от ягоди от горите върху палачинките дето си. И вятъра дето ги духа облаците, мечките дето ги ядат ягодките пак си. Всичко си ми. Сега мамка и и гравитацията и балистичната крива и тя, аз съм техен. Вече не съм тук. Повръща ми се но е от претоварването. Изчакай малко сега ще премине. Ти гледай внимателно в облаците които си ти, гледай как ще мина и ще ги пробия. Ще ги отнеса. Пък няма вече сняг достатъчно да паднем на меко с тая тенекия тука. Одра земята пролетта, съдра и кожухчето, жива я дра всяка сутрин слънчево, остро и бодливо. Ама жега тук ти казвам. И тясно. Това плазмата любов моя е гадна работа. И въздуха е гадна работа хем редичко – няма къде да се хванеш, хем притиска страшно – ще ме смачка. Обаждам се просто така. Довиждане любов. Да се пробваме да кацнем, а? Ще дойда обещавам.
- РП: Рубин, температурата. Докладвайте.
- Л: Център, тук има много смущения.
- Г: Рубин, тук командира на мисията. Докладвай навреме момче защото плачеш за военен съд.
- Л: Тук Рубин, командире с този ваш парашут никакъв военен съд не ме лови вече.
- Г: Рубин...
- Л: А как се топи снега. Виждате ли как се топи снега. Нищо не виждате вие.
- РП: Тук Центъра за управление на полетите генерал.... (смущения) говори с вас.
- Л: Генерал значи, знаете ли вие каква генералска горещина е тук
- Г: Рубин, всички се опитваме да ви помогнем
- Л: Да ми бяхте дали студена вода малко. Малко студена водица искам, това е то вашата помощ.
- Г: Опитайте още веднъж стартовия парашут
- Л: Генерале смешен сте генерале. Не знам дали сте от авиацията но да знаете, че парашут само веднъж се отваря. Моя явно не се е отворил. Колкото и пъти да опитвам.
- Г: Не дръж такъв тон момче
- Г: Генерале мамицата ви на вас и на вашите парашути. Ще ме сънувате мен вие ще ми плачете насън....
- Г: Рубин...
- Л: Няма Рубин вече... само аз съм тука... горещо е.
- .....Смущения.


- Ало?
- Ало чувате ли ме?
- Да?
- За мъжа ви се обаждам. Приземил се е.
- Приземил? Кога? Защо не се обадиха?
- Неуспешно приземяване. Той няма да си дойде вече, искаше да ви кажа ако... нещо. Трябва да затварям.
- Как така неуспешно? Ало?