Monday

меко и леко

Има си време и място да ми викат това време и място е в затвора когато ме осъдят за клане с голям голям нож.
Има време да се държат лошо и това време е когато съм вързан много много здраво.
Защото сега вървя.
Не е време да се държат лошо с мен.
Нищо, че ставам късно.
Не е време да ми викат.
Нямам синхрон с тротоарните пътници – провлачвам крак.
Какво поглеждате под веждите, шепнешком нареждате епитети преди името ми?
Не е добре да го правите преди да съм се събудил вързан.
Не е добре да го правите рано сутрин.
Не е добре да го правите в Берлин.
Не е добре да ме гледате в тролея
Не е добре дори да си мислите за мен.
Аз съм кладенец студена и мръсна вода.
Не пипайте там. Никой да не поглежда. Правилно.
Имам около 30 точки за добро поведение. Не пипам чуждо. Не удрям първи. Не паркирам напряко. Имайте и вие точки.
Глоби ще ви наложа.
С пискливи гласове не режете сутрините ми обедите ми вечерите, малките хапванки между тях.
Имам край. Имам ластик. Имам страшно опънат ластик, малка пружинка.
В гърлото си имам. Клапан имам не пуска навън. Влизам.
Нямате достатъчно лекарства за да викате името ми нямате бинтове и слънце и витамини.
Всичките ми усмивки - много мръсни парчета стъкло, тетанус за очите ви. Не ме гледай. Носи си предпазно облекло.
Не е живот това. Мръсни парчета стъкло микробиология. Излитам а под мен звезди и виолетови облаци. Ха, мамка му завил съм погрешно. Отбивам колата, излизам и повръщам под дъжда. Светлините на фаровете се разбиват на парчета в студените капки.