Wednesday

изследвания

в малките градове дъжда вали по различно
а капките се познават с плочките, с асфалта, с различните по форма козирки пред магазинчетата под които
котките известени предварително за преваляването с презрителен поглед
придърпват яките си нагоре
те знаят как вали дъжда в градовете които са по малки от определеният размер
който би ни позволил да ги наричаме нечовешки
над определен размер котешки

площад македония

в главите на всички шумът от трамваите добива диаманти
копаят още по надълбоко откриват мисли
и шумни и мръсни
палят цигара изгарят спирачки стреснати хора падат
по нощите загубени
не могат да си допеят песните
не могат да си допият усмивките
тичат
през мъглата на улиците с различни жилетки
фанелки и якета малки ръкавички
оплетени в жички хората носят клещички хищно тракат надушили кръв
остават по малко от пет минути
а трамвая внезапно затваря врати и отнася скъпоценните си камъни
далече от тук на няколко години далече

Alice in Fuckinland 2010

Ръцете ми към лицето ти със кашлици в гърдите тичат
през зъби нагоре тичат
спират малко на ключиците
на любимите ключици спират за малко вода
без милост ги гоня нагоре все по врата
крийте се в косата и чакайте заповеди
целуни мe любими
и побързай защото войниците ми сега са гладни

Thursday

нищо не виждам

сутрин рано с рейса разкъсваме мъглата на парцали
ровим из нея за круши от които аз правя компот
а той си тъпче по джобовете, сумти и ме държи за ръка
защото аз нищичко не виждам

Monday

откъс от "Машината на Тюринг"

Откъс от "Машината на Тюринг" реж. Младен Алексиев.
---------------------------------------------------
Робинзон – Вейдър, чуваш ли ме? Тука стана фал. Върна се обратно втория. Не знам как, върна се просто. Изчезна. Нищо не можах да направя. Как да го гоня, не мога. Аз съм тука на острова, кой го знае тоя къде е вече. Как така ще дойдат да го търсят? Аз ще им разкажа играта – тука съм укрепил всичко – има капани, ями с колове. Като в Хищника, братле. Ще ги попилея. Добре, чакам ви тук.
Бомба – Някой трябва да отиде да го вземе.
Снежанка – Как да го направим?
Вейдър – Аз отивам, вие се качете на Звездата. Ти знаеш вече как да я управляваш. Ако нещо се обърка, не ни чакайте.
Снежанка – Защо ти?
Вейдър – Защото някой трябва да го направи. Спокойно, миличко, ще се оправим. Робинзон, не искам тук никой да припари, ясно ли е.
Робинзон – Слушам, милорд, само през трупа ми.
Вейдър – Ако отида аз, ще трябва да ме следиш. Защото после и двамата ще трябва да умрем, за да дойдем тук и ти трябва да ни издърпаш. Нямаме никакво време.
Бомба – Ще се справя.
Снежанка – Обещай ми, че ще се върнеш.
Вейдър – Обещавам ти.

Thursday

уточнение

13 и 14 ноември, 2010 от 19.30 часа в "Национален политехнически музей" когато
ще се чете "Машината на Тюринг" от psychobaiko и Младен
Алексиев няма да има билети. Ще пуснем една гигантска шапка която да напълним с пари. Гигантска ви казвам.

противостояние

стояхме като две армии една срещу друга във виелицата с настръхнали копия
пара от дъха на конете и знамената с половинка сърце върху тях. моето черно а твоето бяло.

Monday

last updates

13 и 14 ноември, 2010 от 19.30 часа в "Национален политехнически музей" ще се чете "Машината на Тюринг" от psychobaiko и Младен Алексиев.Облечете се добре, в музея е ужасен студ. Билетите са по два лева и са си обичайната такса за посещение в Политехническия музей.


Tuesday

Ноктюрно - от прахта до сиянието


Втора есенна премиера на новия проект "Ноктюрно - от прахта до сиянието" на Сдружение "По действителен случай" очаквайте на 27 октомври 2010 в галерия "Индустриална 11" от 19.30!!!

Monday

а как не искам мисълта ми да е гущер

а как не искам мисълта ми да е гущер
притеснен и бърз в горещината през буци, камъни, треви
да бяга от други мисли. презглава да бяга да не би да го ухапят
разкрият, заразят, прегърнат.
копнее ги и бяга. сънува мислите на другите как идват и си казват здрасти.
топлината им по кожата усеща.
и сутринта отново в бягство посреща първите лъчи.

Saturday

с любов

онази вечер пак насъска звездите си по мен
да разбутват облаците шумно и да тичат
право към озъбената ми муцуна

Wednesday

месидж бийп бийп бийп бийп

"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на 23 октомври (съБта) от 19:00 в зала underground. "Ноктюрно - от прахта до сиянието" на 27 октомври (сряда) от 19:30 в зала "Индустриална 11".

Sunday

message beep

"Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на 12 (вторник)от 19:00 в зала underground на Сфумато.

"Ноктюрно - от прахта до сиянието" на 27 (сряда) от 19:30 в Индустриална 11.

Friday

Машина "Снежанка"

почти не мога да виждам вече, очите ми са покрити със рогова тъкан от белези.
всички тези години на напрягане през тъмното са изпонарязали ирисите ми.
не виждам вече.
мислиш ли капитане, че не ме грижа за себе си?
че се радвам на всеки един трън забоден в мен докато си вра муцуната все по дълбоко и по дълбоко протегнал език за да усетя вкуса на поредната узряла къпина. не капитане, просто нямам път назад.
зад мен сте всички вие с насочените погледи, остри езици и нямам връщане назад. вие сте камъните на моя провал ще ме убиете ако се върна. а когато отида и намеря къпини ме съжалявате, ще дъвчете сочните плодове и ще ми говорите тихо приседнали на крайчеца на леглото ми в болницата. може би дори някои от вас - да, от свързочниците, капитане ще ми оплетат ръкавици и чорапи. но никой няма да ми даде очите си. искам да видя пак слънцето над морето. сам. без хиените около мен да се кикотят в безсрамно очакване. прегърнете ме с любящи ръце капитане поне веднъж да се скрия от тръните в прегръдките ви. няма нали. няма ами. отвратително ви е да гледате лицето ми, мъките ми - смляното лице на ветеран, душата ми на дърта курва която никой не гони от улицата даже не от съжаление а просто защото на никой не му се занимава, а пълзите след мен слепи за пътя, въпреки, че единствените сакати очи тук са моите. през ръкавиците ви усещам страха ви, капитане от моя мозък.
от огнената буря укротена и скрита в черепа ми. прегърнете ме капитане и ще усетите. нали усещате. има защо да се страхувате. ако не съм аз оставате сами в трънака в тъмното, ако съм аз ще изгорите - никой не е успял да прибере дракона обратно когато го е изпуснал. какво правиме тогава? да го натиснем напред да търси следващата къпина. подайте ми ако обичате чашата с вода. благодаря. ще се опитам заради вас да залъжа още малко стария дракон. прегърнете ме с любящи ръце капитане. направете поне малко усилие.

Thursday

you kiss me, we kiss you - mafia wisdom

с глава подпряна на стъклото дебна моментите на сблъсък
между сутрешното слънце и розовият харпун на нейният език
когато опипва устните си за подходящите думи
образуващи въпроса
Ти спиш ли докато ти говоря?

Tuesday

може би Снежанка е машина

"И си лежим в градината и си пушим, а наоколо розите изпотъпкани миришат ама много силно. И той ми вика много силно миришат тия рози. Аз му обяснявам – не бе те така си миришат."

това ще е от новото нещо което е свързано с Алън Тюринг и неговата машина.

кажи бе боклук

кажи ми бе боклук
как ме изгори с миризмата си в рейса
кажи ми изроде
какви камъни хвърли по мен
и колко тежат
кажи ми
как се промъкна и ми извади окото с тази твоя ръждива лъжица
казвай като те питам - защото и другия крак ще ти счупя

Thursday

една съвсем обикновена вечер

когато се търкаляш по мокета
събираш статично електричество по върховете на пръстите си
докосваш с малки светкавици звездите падат
аз ги броя пожелавам си неща приготвям си кошнички да ги събирам
ти се търкаляш по мокета обвита в музика вадя батериите на дистанционното
ти ги хвърляш през балкона захранваме дистанционното с целувки и шамари
когато отварям уста да кажа какво си пожелах ме спираш с намигане няма да се
сбъдне бе глупчо излитам за малко да взема ананаси слагам и сметани
от горе се виждат даже и снежинките нищо че са толкова далече чак декември
ти си запалила мокета колко топло колко уютно забивам два пирона в стената
ще сложим картина плуваме около телевизора в гондола мокета гори а
музиката пее колко сме яки.

Saturday

добавки&забивки

не се нагледах на това
как слънцето отскача от рамото, коляното ти
добавка, целувка
разсеян от разбивка на искри от бузата ти
едва избягнах миглите ти, само леко ме одраска
забивка, не внимаваш
мой ред
добавка, целувка, завъртане, позиция
точка. ти си

Monday

paris hilton superbitch jack russel terrier

Това е нашето момиче
Спи с лопата под възглавницата
Яде въглища и пие спирт.
Слънцето му е баща сестри са му полянките край пътя
С найлоновите рокли и хартии
Гласът и е електрошоков
Когато ми пее тихичко вечер, хапе
Пеша отива чак до Ню Йорк сити
гледа табелите унесено – не ги разбира.
Колко километра има проверява по асфалтовите змии,
носи си всичко на гръб и не умира
има си корона. И не може да я сваля

Saturday

никога не оставяй котлона включен

ако можех да се скрия зад твоите мигли
от слънцето на тъмно в тези тихи черни лимузини
да остана малко там при теб
щях да бъда вътре песъчинка
до сълзи раздразнително парченце кварц
откъртено от взрив и разнасяно с метли и вятър
сълзите като санитари ще ме влачат към вратата
и да крещят в ушите ми да тръгвам, че аз по принцип съм на работа
и ставам доста рано сутринта
абсолютно мокър

Wednesday

Alice in Fuckingland 5.0

отивай тази нощ в градината
любими
под ябълковите дървета
целувки да ми събереш
любими
в кашони да ги донесеш
студени както са от сутринта
любими
за да си имам когато тръгна на война

Tuesday

е как да се казва - тишина

наострям уши
тишина
от крила на мухи тишина
от сенки налепени по ъглите с тишина
от липа тишина и оклюмал найлон тишина
водовъртежи от потни тела пак тишина
телефона ми тих и протекла в панела му тишина
а в главата ми шум и война


(очевидно георги минчев лъже. тишината не е бяла. има бял шум. хората нобелова награда са взели за него. за бяла тишина няма нобелова награда. сори баце)

Thursday

fuck me i'm a star *

fuck you, I'm a star**

-----------------------------------------
* Ирина Голева в "Ноктюрно"
** Ахмед Доган в "Мастика Супернова"

Saturday

хартистик стейтмънт

в тоя бизнес имаш само сърцето си за инструмент - да пробива

да полира, да разрязва, кърти, чисти и извозва зомби плюшени мечета

отразени треперещи усмивки в светлината на екрана

друсани русалки заспали по бюрата си станете защото

в тоя бизнес някои усмивки са с повече зъби от други

а ние идваме с най голямата усмивка на света

"Поддръжка на мозък" от Ноктюрно (нещо като трейлър)

Трудно се поддържа мозък. Сложна работа. Не някакъв си там апандисит примерно. Но аз бих предпочел врата. Близо е, но някак по спокойно - няма го това тичане. Сутрин. Почваме с с тестовете. Естествено излизат бъгове и трябва да се оправят веднага. Докато ги оправим и са почнали стресовете. Вечер се пропукват, новите пластове изолации положени от ремонтните групи през деня. През зимата е по сложно. Дните са къси а нощите са три пъти по дълги от дължината на екватора. Стане ли тъмно... става си тъмно.

Ето идват сълзите. Това са трите екипа по поддръжката и аварийния със запаса от весели лепкави думи. Едно от основните настроения поддаде още от обяд, не мисля, че ще мога да го укрепим. Но както казах най лошо е вечер. Може би е свързано със синтеза на витамин Д, не знам. Притеснявам се че понякога не се справям добре. Знам че е сложно с толкова голям мозък и понякога лекичко се гордея. Но все пак, мисля, че мога и повече. Поне сутрин мога доста неща. Вечер, не чак толкова.

Изпускал съм го два пъти. Жертви има. Да. То при такива големи обекти да ви кажа честно винаги има жертви.. Може би дори трябва да се предвиждат в учебниците. Нали знаете, нещо от сорта на „0,3% от персонала разход”. Отделям още сили за контролните апарати на усмивките. Доста добре се удържа напрежението чрез сравнително малки манипулации по усмивките. Но вечер да ви кажа си става лошо. Мразя да оставам вечер. Имах три или четири религии, по някаква социална програма. Аз по принцип уважавам религиите. Но да лягаш по лице и да се молиш точно когато се нуждаем от всяка ръка особено в контрола на агресията не ми е хич професионално. Искам предвидимост.
Имал и добри дни, не искам да звуча все едно само се оплаквам. Рядко но съм имал.

Извинете. Ето сега изпуснах задръжка. Как ли не съм се опитвал/а? Няма бе. Имам адски малко задръжки. Говорил съм с колеги на други обекти и при тях има проблеми специално със задръжките, но тук е просто ужасно. Или добре, да речем докарат ми задръжка. Инсталирам я, и гледам. Ужким работи ама просто една думичка да се промуши през филтъра и вече е на прах. Знам, казват – ок все пак системата е цяла. Ще подпреш тук там и ще овладееш ситуацията. Но не е точно така. Аз да речем го овладея моя. Но ако има и друг мозък наблизо? И нито той може да го пренасочи, нито аз мога да контролирам моя. И кво прайме тогава? Може да свърши с тоталното спиране и на двата обекта. Съвсем сериозно говоря. Особено ако изпусне саморазрушителен импулс.

Та за вечерите ми беше думата. Настройвам очите да мигат със затихваща честота докато не се затворят напълно и тогава от вътре всичко избухва. Фойерверки от сълзи. Бам бам бам. И се разпукват на голяма височина и светят. Ужасно красиво е, но пък се губят всички настройки. Веднъж след като ми гръмна любов трябваше наново да ме учат да ям с лъжица и да не си пикая в гащите. Трудно се поддържа мозък.

Sunday

Alice in Fuckinland (nitromethane version)

защо усещам ножове в устните ти любими
когато целуваш
и защо вече не носиш бели фланелки
когато притискам лице към гърдите ти
цапа ли?

Friday

една сутрин

от хиляди месеци насам
тук все е четири сутринта
изтръпнало чакахме дъжда
да докара сълзи върху нас
някъде далече от тук
докато валял дъждът заспал
пропуснал завой и сега при нас
няма да вали в четири сутринта

Monday

меко и леко

Има си време и място да ми викат това време и място е в затвора когато ме осъдят за клане с голям голям нож.
Има време да се държат лошо и това време е когато съм вързан много много здраво.
Защото сега вървя.
Не е време да се държат лошо с мен.
Нищо, че ставам късно.
Не е време да ми викат.
Нямам синхрон с тротоарните пътници – провлачвам крак.
Какво поглеждате под веждите, шепнешком нареждате епитети преди името ми?
Не е добре да го правите преди да съм се събудил вързан.
Не е добре да го правите рано сутрин.
Не е добре да го правите в Берлин.
Не е добре да ме гледате в тролея
Не е добре дори да си мислите за мен.
Аз съм кладенец студена и мръсна вода.
Не пипайте там. Никой да не поглежда. Правилно.
Имам около 30 точки за добро поведение. Не пипам чуждо. Не удрям първи. Не паркирам напряко. Имайте и вие точки.
Глоби ще ви наложа.
С пискливи гласове не режете сутрините ми обедите ми вечерите, малките хапванки между тях.
Имам край. Имам ластик. Имам страшно опънат ластик, малка пружинка.
В гърлото си имам. Клапан имам не пуска навън. Влизам.
Нямате достатъчно лекарства за да викате името ми нямате бинтове и слънце и витамини.
Всичките ми усмивки - много мръсни парчета стъкло, тетанус за очите ви. Не ме гледай. Носи си предпазно облекло.
Не е живот това. Мръсни парчета стъкло микробиология. Излитам а под мен звезди и виолетови облаци. Ха, мамка му завил съм погрешно. Отбивам колата, излизам и повръщам под дъжда. Светлините на фаровете се разбиват на парчета в студените капки.

Wednesday

агрегатни състояния

от устните ти облачета пара
пробити от дъжда остават да лежат
парцали на пътеката след теб

Friday

ниво на компетентност

До толкова до колкото разбирам от фрактури
ръцете ми като, че ли са здрави
Обаче от крилата нищо не остана
Не стават за поправка - без крила ще ходя а земята е ужасно кална
Това пък значи, че и скоростите ми ще бъдат други
далече под стандартите за слънчевите зайци
Така както си лежа в калта от този ъгъл вече виждам
че слънцето е мърлява монета - кофти месинг
и ако лежа достатъчно ще събера 15 000 от тях
за да си купя нови леко чукнати крила от някой
на когото не му трябват
А може даже да не са и бели
Защото вече не е актуално - до колкото разбирам от крила

Tuesday

минус

По оръфаните крайща на снега
Със слънчеви стъпки мини
Остриета от шоколад и стомана
С тях ме погледни - дълго, безкофеиново, с мляко

Saturday

Long time no see

Dead? May be?
Undead? No shit?

Sunday

I take too many pills

по гръб в снега лежа
паса снежинкови стада
от миглите им през ноща
ще си сглобя най големите крила
и може би ще спре да ме боли глава

Saturday

Детство мое...

сгради
огради
улици
учители
родители
патрулки
цигари
лепило
китайски анцузи
перхидрол и алкохол

Non-Collateral Damage

да ти кажа хич не се страхувахме
когато с думи късахме и мускули и кости
и ако не помниш да ти кажа че ни беше хладно
от загуба на кръв на спирката пред всичките

и хлъзгаво

Sunday

аналогово

почукай на вратата ми
не ползвай звънеца
дървото да усети ръката ти
плътно удари
покажи ми ритъм
почукай на вратата
ще те чуя през шума
включи ми сърцето
почукай