Подхлъзваме се по мокрите павета.
Мокри от капките зелени листенца
на подлата липа.
Подхлъзваме се докато тичаме напред за да се загубим уютно,
бързо и качествено в приятелска мъгла от тъпи путки
меки китки, Коко Тайсъни и ошше едно малко шшшото ше тръгвам
към къпиновият храст омотал трафопоста,
от бодлите и къпините мърдане няма..
Та падаме значи...
на мокрите павета изненадани, нацелувани
делово по носовете от гранита. Лежим
Ще гледаме сега листенцата отдолу нагоре, ще примигваме тъпо от дъжда
колко са малки и зелени и подли
Щото това е нашата пролет, фактически, да ти кажа баце...
Tuesday
астрономически погледнато сме пролет
Subscribe to:
Posts (Atom)