Tuesday

малката кибритопродавачка

УПЪТВАНЕ
Кастиел - Ангел на четвъртъците
Йонел - Архангел на здравето, изцелението и отнемане на болките
Мерихем - демон, отговаря за чумите и епидемиите. Съгласно класификацията на Франсис Барет.
Омир - Омир
Тупак - Тупак Шакур
-------------------------------------------------------------------------------------
Кастиел закопчава престилката си и поглежда към другия дежурен
Кастиел: Е, Йонел с кой ще сме тази нощ?
Йонел: Мерихем
Кастиел: Мислех, че си е изкарал дежурствата за тоя месец?
Йонел: Взел е извънредно на Оробас- имa някакво шоу с коне в зала.
Кастиел: Закъснява малко
/придържайки внимателно трите чаши с кафе Мерихем затваря вратата с крак и кисело казва/:
- Здравейте момчета, как е? Закъснях малко ма ще извинявате – нося ви кафе.
Йонел: Няма нищо Мери, благодарско за кафето.
Пият кафе
Мерихем: Прецакани сме малко с Коледа, не мислите ли? Хората се счупват да пазаруват и не се държат нормално. Имам предвид цялото това безумие – звънчета, елхички…
Подрежда си бюрото, вади един лаптоп,включва го и поставя табелка „Адвокат на дявола”.
Кастиел: Това не е лошо, на мен ми харесват украшенията за елха.
Мерихем: На мен, не.
Кастиел: Между другото не си се подписал още – подава му лист хартия
Йонел: Пиши отдолу в полето „Забележки” , че Оробас е титуляра за вечерта. Защото при нас протоколите със заместници се държат на отделно място.
Мерихем: Отделно значи… взима листа и го чете внимателно.
Кастиел и Йонел: Отделно.
Докато Мерихем подписва листа Кастиел и Йонел отпиват от кафето и сумтят одобрително.
Мерихем: Бива го, а?
Йонел: Направо си е добро.
Мълчат, Мерихем преглежда някакви документи, Йонел подушва чашата си, Кастиел ръчка кабела на телефон който седи на бюрото му.
Кастиел: Мислите ли, че тази вечер ще е натоварено? Имам предвид все пак Бъдни вечер – доброта и сладки....
Понякога ей така във вечер като тази, поглеждам нещата по отстрани и все пак виждам надежда, не са се предали хората – борят се за доброто в себе си. Изпуска телефона.
Йонел: Хайде стига си си играл, остави го тоя телефон/намества се по удобно на стола/: Ти Мери, доста работа свърши при епидемията миналата година, направо ме изненада – аз мислех, че си мързеливичък. Но тук ще ти го призная – доста се постара.
Мерихем: Нали? Не знам дали си прочел но после публикувах статия за математическо моделиране на динамиката на процесите при епидемии. Ако искаш имам я тук ще ти я дам.
Йонел: А да, прочетох я. Малко разминаване с предвиденото
Кастиел: /бърника телефона/ Ще рече, че направо ти си измислил чумата.
Мерихем: Ти пък го остави тоя телефон, че най накрая ще го поправиш.
Йонел: Кастиел, аз какво ти казах?
Кастиел: Да, да добре бе. Явно това дежурство ще сме строги.
Телефона звъни, Йонел вдига:
Мерихем: Я, работи!
Йонел: Стаята на дежурните, слушам. Да, да, от къде? Разбрах.
Обръща се към Кастиел: Дай ми книгата и нещо за писане
Катсиел: Ето.
Мерихем: От къде е обаждането?
Йонел: Да записвам, да,16 години, добре, хипотермия ли е? А добре. Колко 34 души? Сигурно ли е? А ще може ли да я разпитаме? Добре, ще извикам Разказвач. Добре, леко дежурство, заемаме се.
Затваря телефона – Тихо двамата сега. Имаме случай
16 годишна, Копенхаген, Дания, извадена е от залива но смъртта не е настъпила вследствие на удавяне. Преди това е получила многобройни фрактури на костите на крайниците и ребрата има и една на черепа. Изгаряне на лявата част на лицето и лявата ръка.
Кастиел и Мерихем си записват внимателно.
Йонел: Предполага се, че е отговорна за смъртта на 34 ма души и материални щети.
Мерихем: Не е ли малка за 34-ма? Какво е направила?
Йонел: Палеж.
Кастиел: Изгарянето е ясно тогава, ами фрактурите?
Мерихем : Може да се е опитвала да угаси пламъците
Йонел: Няма да можем да я разпитаме без Разказвач. Кой предлагате да викнем?
Мерихем : Омир
Катсиел: Ааа не искам Омир. Тук мисля, че имаше един датчанин./разтваря тефтер/Андерсен .. май не може. Ето Бор, Нилс Бор...
Йонел: Бор не може. Той не е Разказвач, а старши експерт.
Кастиел: Добре де и какво от това. Нали също го викат при разследвания?
Мерихем: Да, ама да обясни какво става... а не да разказва.
Кастиел: Тогава Тупак?
Мерихем: ти си тупак, по добре Омир да вземем – всичко успявам да му запиша. И освен това е по образован.
Кастиел: Йони, кажи му де? Защо този път да не вземем Тупак? Омир гъгне ужасно и ми се доспива като го слушам. А и освен това пие доста.
Йонел: Мерихем е прав, да вземем Омир сега, Тупак ще го оставим за някой друг случай.
Кастиел: Е, да ама аз му обещах да го викна следващият път, не е добре да ме мисли за лъжец.
Йонел: Омир остава, точка. Звънни му да идва и да докарат душата и тялото И.
Кастиел /вдига телефона/: Ало,Омир в стаята на оперативните дежурни моля.
Мерихем /доволно потрива ръце/: Е деца да се захващаме за работа – нямам търпение да отметна още една победа в и без това безкрайния си списък.
Кастиел: Гладна кокошка...