Friday

Пауза

Уелкъм ту да хаус ъф пееейн
Да сте живи здрави, спирам за малко тук.
до после...

Monday

"Кал" почти по Елин Пелин - великият шопски повествовател дървен тип

мека и гостоприемна кал,
в слушалката ми няма мрежа
изглежда съм във як квартал
от тия дет бакшишите ги режат
"до там не ходим батко, сори"
"Седи си тука в тая кал"
Тъп педал.
Земи тва парче от арматура по ченето и кажи на жената че парите за детето ше отидат при докторите да ти сглобат лицето до некво състояние на приемлива асиметрия
редовно стават в тоя як квартал такива интервенции
"търпи щети" записват в полицейския журнал от "непредизвикана агресия"
Москвич 12-ка

"Настана време роднини да ебеме" - Пърси Биш Шели (Percy Bysshe Shelley by ghostdog)

"Изтърваният Прометей" на Шели.
Загатваме тука леко за страстта му към корабоплаването която накрая му изяла главата. Хвърлях ези-тура да избера между "Адонаис" и "Изтърваният Прометей", като Прометей спечели 3 от 5. Тука очевидно героят се е напил и не знае къде кара с въУшебната си лоТка. Объркването му е видно от тези редове:

My soul is an enchanted boat,
Which, like a sleeping swan, doth float
Upon the silver waves of thy sweet singing;
And thine doth like an angel sit
Beside a helm conducting it,
Whilst all the winds with melody are ringing.
It seems to float ever, for ever,
Upon that many-winding river,
Between mountains, woods, abysses,
A paradise of wildernesses!
Till, like one in slumber bound,
Borne to the ocean, I float down, around,
Into a sea profound, of ever-spreading sound

За хората превеждаме и на български:

Душата моя - омагьосаната лоТка!
като преял гъсок, заспал се влачи
по вълната сребърна на песента ти
а на волана ангеле рулираш
лоТката ми, докато и свирят ветровете
ще се мотаем дълго, до безкрая
измежду планини, дърва и дупки
и право в рая на дърваря.
докато заспал и влачен в океана...
къв' океан? море от саунд!
Нема да превеждам повече да не стане нещо още по лошо. Но това беше П.Б.Шели с парчето "Азис", извинете "Азия" от "Изтърваният Прометей"

Thursday

Финансовият нож опира до читателският кокал

Настана време Големият Зъл Пес, да тръгне из Интернетя и да обира паричките на малките. Накратко идеята е да дадете кой каквото може за да изкараме на сцена една пиеска базирана на някои от текстовете в блога. Точен отчет за парите естествено няма да има (по стар български обичай). Единствено мога да уверя уважаемите дарители, че всяка стотинка ще идва директно при Гостдог с всички произтичащи от това последствия. Ако имаме инкоминг кеш флоу (бих желал да е флууд) работата ще е готова към март някъде. Ако немаме... ше видиме. Дарителите ще бъдат почетени подобаващо.

Saturday

Кажи им да не ме убиват. Хуан Рулфо

Преди да се роди теленовелата. Хуан Рулфо 1918-1986.

Sentíamos cómo bajaban las balas sobre nosotros, en rachas apretadas, calentando el aire que nos rodeaba. Y hasta las piedras detrás de las que nos escondíamos se hacían trizas una tras otra como si fueran terrones. Después supimos que eran ametralladoras aquellas carabinas con que disparaban ahora sobre nosotros y que dejaban hecho una coladera el cuerpo de uno; pero entonces creímos que eran muchos soldados, por miles, y todo lo que queríamos era correr de ellos.
F I N

Тогава усетихме как техните куршуми ни връхлитат като горещ вятър. Дори камъните скрити зад нас се трошаха сякаш са от захар. По късно разбрахме, че се казват картечници тези пушки които правеха телата ни на решето, но тогава мислехме че са много войници с пушки, хиляди войници и всичко което искахме беше да избягаме от тях.
КРАЙ

Thursday

Редник Лонгфелоу - оръжието за проверка (Henry Wadsworth Longfellow by ghostdog)

A traveler, by the faithful hound,
Half-buried in the snow was found,
Still grasping in his hand of ice
That banner with the strange device,
Excelsior!

И ето моята хм.. интерпретация на стихчето на стария Хенри.

Клошар с кафяво одеало се завива
а рано сутринта в снега 2 кучета откриват
как здраво в ледената си ръка
бутилка стиснал е със надпис
ГРОЗДОВА

Monday

Смъртна схватка с Елвис Пресли

Бях се зарекъл това тук да не се случва, но все пак ще пусна филмче.
Частичен отговор на въпроса на Оминаеши. Ех младост!

Saturday

Chronicon terrae Prussiae

Дъжд
Целулоза
Трохи
Трохи
Гранит
Ракия
.
.
.
Ракия?
свърши се времето им на земята. почват по асфалт да ходят.

Tuesday

Robert Frost by ghostdog

The woods are lovely, dark and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.

Дървата си ги бива - яки и големи
Пънове дебели и клони засмолени
Ма стига съм ги гледал, че казах на жената
бързичко налита тъмното в гората
А аз ше газа из снегъ докът заспъ
Ше газа из снегъ докът заспъ

Строеж на сладкарското царство

Започваме от великите му владетели тортите
Великолепни тела, могъщи осанки, плодове и зеленчуци
Бисквитите - курвите на сладкарското царство. Крехки но се чупят без финес.
Шоколадите - или нинджи или вампири от евтин филм, зализани тъмнокоси свалячи дето им растат допаминови зъби или облечени в черно нинджи-аматьори. Шибай тате - тая крава не е нашата.
Шоколадовите бонбони - шоколадовите бонбони от своя страна пък са африканските диаманти. Хиляди потни негри с бицепси като крак на български щангист въртят в тъмнината кирките си та дано олющят от твърдата стена още някой шоколадов диамант, и умират там от изтощение. Нека им.
Козунаците - това са мафиотски босове с големи потни шкембета и сериозни очи, в големите им потни лапи като на шега седят малки пистолетчета и уж невинно гледат с черните си очички а дебелите чичковци - козунаци нежно питат: Защо така рани доверчивото ми сърце Винченцо?
Близалките - просто несериозни. Порноатрибути на чешката студия за многоигрални филми "CZ".
Има и още ма следващият път.

Тест

Багерите са жълти защото:
а) Инфантилизъм тресе могъщите им хидравлики
б)Липсва им слънцето

Глезльо

гушка ме калта по пътеката
слага ми капки в очите мъглата
накратко - глези ме есента

Sunday

Към "Долна мъртва точка"

Къде е кралят на Америка

Къде е, ще попитат някои, кралят на Америка?
Спи прав до последната врата на 111
И властва.

Thursday

Лаборатория

Забърквам се в схеми
Пропорции
Измервам, записвам
Анализирам много малки неща
Но белите ни престилки са точно както в ....
И какво? Пак ли са ме хванали?

Sunday

Трики

Толкова силно се удря тази врата, че боята и се премести друг квартал през ноща. От вятъра е - почти три квадратни метра вратна площ(2,98).През ноща се удря и вишната в стъклото. По него остават вишневи маркери.Облаците сутрин се удрят тежко в тревата и се чува като големи празни лодки да се нареждат по поляната, всичката трева са изпомачкали, навсякъде бели парцали са нахвърляли. Абе всички тропат, блъскат, мачкат. Добре, че не ги гледам през ноща. А всъщност идеята ми беше друга.Нито вятъра, боите, вишните, мъглата - името ми те завинтва .Името ми е бодлива тел и когато ме викаш се качва през гърлото ти, когато ме мълчиш седи в гърдите ти на спретната макаричка, когато ме мислиш се качва и изправя гънките на мозъка. Смени ми името.

Wednesday

Когато бях малък мама ми каза да не гледам право в слънцето и аз гледах Кода Пи

Чакам го да се покаже ей сега над блока на военните отсреща
според астрономическите таблици след 2 минути
да ме погледне право в очите и да ми каже
Дишай

Monday

Състрадателно

Калиграфично пиша по гърба
мотивационното писмо с камшик
"Дий мършо, дий"

Sunday

Долна мъртва точка

Имахме една снимка заедно с Винсент, някъде около Коледа. Правена е на
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
Той е седнал на стол пред кафето, облечен в черен анцуг адидас, главата му е бинтована, не се е бръснал поне от две седмици. Зад него съм аз съм прав и леко наведен над рамото му, облечен с прогорения си пуловер и една смешна шапка, от двете страни на главата си съм вдигнал и държа отрязаните му уши които ми бяха накапали пуловера. Двамата се смеем а Винсент даже прави неприличен жест с лулата си. Снимката я направи Рашел - колежка на Кристина Хоорник (една курва с която преди ходеше). То тази работа с ушите почна доста по рано когато в началото на октомври Винсент изкара 4 дни с 23 кафета и едни малки жълти хапчета които каза че са за язва.
(2-ри октомври – ясно, слънчево 14 градуса, тихо. На север лека разкъсана облачност)
Та тази курва Кристина го беше зарязала и по тоя случай Винсент си обръсна главата, после баща му умря – те не се погаждаха нещо, но все пак баща му е. Малко лоша серия се получи. Пийнахме здраво за около две седмици, тотално се освинихме. След това мен ме закопчаха за една глупост и ме пуснаха чак на 20-ти декември. На другия ден бях в Арл.
(21-декември - ниска купесто дъждовна облачност, лек дъжд през целия ден, лек до умерен североизточен вятър)
Докато съм търкал наровете в районното той не си изкарвал толкова зле, даже един негов приятел му беше дошъл на гости – художник, но почнаха нещо да се карат. После като говорих с него той ми каза, че през ноща Винсент идвал в стаята му и седял на стол до леглото му – психарска работа ама си има обяснение, половин пликче от жълтите хапчета беше останало. А и абсент, да. Хапчета, абсент и курви – тая същата Рашел.
(22-ри декември – плътна облачност и дъжд през целия ден, лек северен вятър)
Отидохме на кръчма, Винсент се напи, и аз се напих. Пяхме “You’ll never walk alone” и той удари с халбата оня неговия приятел. И се сбиха. Аз бях толкова зле, че не можах да стана даже. Всичко се оправи де, на другия ден беше тихо и кротко. А другия ден беше неделя
(23-ти декември -облачно, влажно, вечерта започва да духа мистрала)
Спах до следобяд, после отидох да хапна. А тук вече станало интересно – Винсент нападнал Гоген той така се казваше оня неговия приятел, с нож. Извадил ножа и направо към него. Оня пич някак си се отървал и отишъл на хотел. По късно вечерта идва Винсент и ми вика – Страдам. Отрежи ми ушите..
Аз му викам – ти луд ли си? Как ще ти режа ушите? А той ми сипва и ми каза точно така: Сядай сега тука и ще ти обясня защо искам да ми отрежеш ушите.
Накратко казано пийнах аз и се черпихме с тия неговите хапчета за язва, той всичко ми обясни. Топнах ножа в канче с една гадна водка дето за нищо друго не ставаше и му отрязах ушите. Сложих му марлички и един бинт и легнахме да спим. На сутринта отидохме при курвите и хванахме Рашел да ни снима. Всъщност тя не искаше ама Винсент и извъртя два шамара и тя ни снима.
(24-ти декември - облачно, температура около 10 градуса, късно следобед мистрала се усилва до почти 30 м/сек.)
После Рашел се обади в полицията. Докато ни арестуваха Винсент викаше и сочеше черния си анцуг: "When I was arrested I was dressed in black..." Тогава много слушахме Джони Кеш. Тази снимка изгоря по време на пожара в Еншеде когато някакъв олигофрен запали склада с фойерверки и бутна половината град, a ушите доктора ги сложил в шише със спирт, но санитарят от глупост ги изхвърлил в тоалетната. Така, че от тази история никакви неща не ми останали. Нито снимка, нито уши..

Monday

rain violence


Отгоре тръгват капките - слушам шумолене
Пресичат ми прозореца - отнема векове
Подават ми за глава - отигравам с рамо
Вали върху мене - облича ме в Армани
Дъжда ме блокира - в мойта половина
В края на тротоара - ще го фаулирам
Взе да ми писва - играя грубо
Играя грубо - нямам целувки
Нямам целувки - падам в локвите
А локвите са си ебали майката от студ

Friday

Мноооооого свободен превод на македонската песен "Свирете свирачи"

Днеска листата е пълна
Свирете гуми и ремъци
на аудита голфове, отлежали 15 годишни
шумолете рокли, китайска коприна китайски кецове
сватба е - полизахариди в кръвта
Сина си женя - свирете гуми,
Късай сине синджиро - пий чивас регала
шмъркай матряла
Ремъка свири, веселба е

Thursday

Великолепно

Под сивите анцузи на облаците
камионът от строежа бавно мачка болонка на заден
Неочакваният дъжд кара шофьора да мисли за дома

Tuesday

Пеперудите са всъщност изтребители

Твърда съм, стоманена. През мускула минавам - нахална съм.
Блестя ти в очите - заек си, пред фарове, на бронята целувка правиш,там завинаги оставаш
А когато сутрин ставам симфония ти съобщавам часа поемам ти въздуха и кофеина и целувкина.
От трите ми слънца хиляди сърца изпомпват литри - цели басейни любов октани.
докарвам я от теб с камиони, разсипвам я по всичките завои.
Пукам гума на последния. Валя отгоре ти – дъжд от рекорди на квадратен метър.
Мокря пътя ти, поднасяш ми, летиш към бензиностанцията ни запален, 30 тона полет. Сажди и дим до края на небето. Дават те по новините. Светиш ми докато си мия зъбите.
Вибрираш като мойта моторола, имаш покритие над мен, сигнала ти е силен.Набирам.
Набирам те, не спирам набирам набирам набирам, валя, набирам
30 тона те обичам, несъобразена скорост ми казва меверето, 10 декара гори – дават ме по новините - съм изгорила като съм се влюбила ,летя а всичките завои са ми прави.
Набирай ме не спирай.Насрещното ми е проблема.
Ще ми кажат те на мене, не танцувай. Пускай силно музика.
Мохито, Мента - пий!
Мускулна треска - давай. Тичай.
Пълня с пясък обувките, крадени чадъри влача, леко и меко е сърцето ми не спира като миксер е.Сузуки, вкарва яко обороти, на завоя има куки.
Дишам асфалта на 3000 градуса Гледам уморено в земята
Сипвам лед в чашата. Целувам си пръстена – за късмет
Целуваш мене – ефекта дето прави ураганите с пеперудени крила.
Дават ни по новините.
Шубе такова... виде ли сега?

малката кибритопродавачка

УПЪТВАНЕ
Кастиел - Ангел на четвъртъците
Йонел - Архангел на здравето, изцелението и отнемане на болките
Мерихем - демон, отговаря за чумите и епидемиите. Съгласно класификацията на Франсис Барет.
Омир - Омир
Тупак - Тупак Шакур
-------------------------------------------------------------------------------------
Кастиел закопчава престилката си и поглежда към другия дежурен
Кастиел: Е, Йонел с кой ще сме тази нощ?
Йонел: Мерихем
Кастиел: Мислех, че си е изкарал дежурствата за тоя месец?
Йонел: Взел е извънредно на Оробас- имa някакво шоу с коне в зала.
Кастиел: Закъснява малко
/придържайки внимателно трите чаши с кафе Мерихем затваря вратата с крак и кисело казва/:
- Здравейте момчета, как е? Закъснях малко ма ще извинявате – нося ви кафе.
Йонел: Няма нищо Мери, благодарско за кафето.
Пият кафе
Мерихем: Прецакани сме малко с Коледа, не мислите ли? Хората се счупват да пазаруват и не се държат нормално. Имам предвид цялото това безумие – звънчета, елхички…
Подрежда си бюрото, вади един лаптоп,включва го и поставя табелка „Адвокат на дявола”.
Кастиел: Това не е лошо, на мен ми харесват украшенията за елха.
Мерихем: На мен, не.
Кастиел: Между другото не си се подписал още – подава му лист хартия
Йонел: Пиши отдолу в полето „Забележки” , че Оробас е титуляра за вечерта. Защото при нас протоколите със заместници се държат на отделно място.
Мерихем: Отделно значи… взима листа и го чете внимателно.
Кастиел и Йонел: Отделно.
Докато Мерихем подписва листа Кастиел и Йонел отпиват от кафето и сумтят одобрително.
Мерихем: Бива го, а?
Йонел: Направо си е добро.
Мълчат, Мерихем преглежда някакви документи, Йонел подушва чашата си, Кастиел ръчка кабела на телефон който седи на бюрото му.
Кастиел: Мислите ли, че тази вечер ще е натоварено? Имам предвид все пак Бъдни вечер – доброта и сладки....
Понякога ей така във вечер като тази, поглеждам нещата по отстрани и все пак виждам надежда, не са се предали хората – борят се за доброто в себе си. Изпуска телефона.
Йонел: Хайде стига си си играл, остави го тоя телефон/намества се по удобно на стола/: Ти Мери, доста работа свърши при епидемията миналата година, направо ме изненада – аз мислех, че си мързеливичък. Но тук ще ти го призная – доста се постара.
Мерихем: Нали? Не знам дали си прочел но после публикувах статия за математическо моделиране на динамиката на процесите при епидемии. Ако искаш имам я тук ще ти я дам.
Йонел: А да, прочетох я. Малко разминаване с предвиденото
Кастиел: /бърника телефона/ Ще рече, че направо ти си измислил чумата.
Мерихем: Ти пък го остави тоя телефон, че най накрая ще го поправиш.
Йонел: Кастиел, аз какво ти казах?
Кастиел: Да, да добре бе. Явно това дежурство ще сме строги.
Телефона звъни, Йонел вдига:
Мерихем: Я, работи!
Йонел: Стаята на дежурните, слушам. Да, да, от къде? Разбрах.
Обръща се към Кастиел: Дай ми книгата и нещо за писане
Катсиел: Ето.
Мерихем: От къде е обаждането?
Йонел: Да записвам, да,16 години, добре, хипотермия ли е? А добре. Колко 34 души? Сигурно ли е? А ще може ли да я разпитаме? Добре, ще извикам Разказвач. Добре, леко дежурство, заемаме се.
Затваря телефона – Тихо двамата сега. Имаме случай
16 годишна, Копенхаген, Дания, извадена е от залива но смъртта не е настъпила вследствие на удавяне. Преди това е получила многобройни фрактури на костите на крайниците и ребрата има и една на черепа. Изгаряне на лявата част на лицето и лявата ръка.
Кастиел и Мерихем си записват внимателно.
Йонел: Предполага се, че е отговорна за смъртта на 34 ма души и материални щети.
Мерихем: Не е ли малка за 34-ма? Какво е направила?
Йонел: Палеж.
Кастиел: Изгарянето е ясно тогава, ами фрактурите?
Мерихем : Може да се е опитвала да угаси пламъците
Йонел: Няма да можем да я разпитаме без Разказвач. Кой предлагате да викнем?
Мерихем : Омир
Катсиел: Ааа не искам Омир. Тук мисля, че имаше един датчанин./разтваря тефтер/Андерсен .. май не може. Ето Бор, Нилс Бор...
Йонел: Бор не може. Той не е Разказвач, а старши експерт.
Кастиел: Добре де и какво от това. Нали също го викат при разследвания?
Мерихем: Да, ама да обясни какво става... а не да разказва.
Кастиел: Тогава Тупак?
Мерихем: ти си тупак, по добре Омир да вземем – всичко успявам да му запиша. И освен това е по образован.
Кастиел: Йони, кажи му де? Защо този път да не вземем Тупак? Омир гъгне ужасно и ми се доспива като го слушам. А и освен това пие доста.
Йонел: Мерихем е прав, да вземем Омир сега, Тупак ще го оставим за някой друг случай.
Кастиел: Е, да ама аз му обещах да го викна следващият път, не е добре да ме мисли за лъжец.
Йонел: Омир остава, точка. Звънни му да идва и да докарат душата и тялото И.
Кастиел /вдига телефона/: Ало,Омир в стаята на оперативните дежурни моля.
Мерихем /доволно потрива ръце/: Е деца да се захващаме за работа – нямам търпение да отметна още една победа в и без това безкрайния си списък.
Кастиел: Гладна кокошка...

Wednesday

Софийска Голяма Община

Обясняват ми разни по телевизора как нещата са ОК
Тогава на много много хора, предимно павета им се иска да ръфат и да забиват зъби в бордюра в безсилна злоба, защото да летят не могат а трябва бързо бързо да стигнат в края на маршрута си. При старите си майки, при любимите си деца, при учителката по пиано при любовниците си при електронното правителство.
На малко хора пък дим от цигари вие кючеци под мустаците им и им докарва мисли за за Любов, за задни брони, и тампони и вечерното наблюдение на съзвездието Лебед от балконите им в Люлин.
Особено пък като падне мъгла по телевизията сутрин, обяснява меверето колко странно е че всички искат да ръфат паветата. Когато общината призовава за ремонти и конкурси за камази с блестящ от студените капчици владайски гранит натоварен върху зверските им гърбове. Летят.

Friday

Малко от големите батковци - Saul Williams

Превода е приблизителен в очакване на седемнайстият час.
Казва се LALALALA

Братле изпий кана шаолинско преди да щипнеш струните на мойто виолинско
живота ми е оркестриран, като лондонската филхармония, концентриран.
Пичовете седят и ме чакат, седят и чакат.
А аз закъснявам, рожден ден на патерица съм, свещичките духам.
Причаквам на тъмно - хулигански.
Силуета ми в твойто огледало е вандалски.
Сега рапърите нареждат за "матряла и кой колко притежава"
А адидаските ми са тригодишни - като дъщеря ми.
Седят и рими редят за бутилка в хартия - ракия, а им се иска да възпеят водата.
От хаоса ше дойде ред, от хаоса пичове ше дойде реда.
Менте гангстери бягат - от хаоса ще дойде реда.

Monday

Суперстъклензмей


Тряаас! Изпускам чашата, лети с хиляди парченца в час.
Остана ми въздух за 4 минути.
Скачам.
Мета.
Скачам
С метла в ръката синя фанелка и нови найкове.
Водата не стига.
Въздух имам за 2 минути.
Стъкла.
Стрес.
Смея се.
Скачам с хиляди парченца смях.
Водата свърши.
Метлата ми е Найк.
Споменах ли, че няма вода?

Sunday

06:58 АМ

Малко удоволствие е да се ровя сутринв остатъците от нощния въздух неравномерно разпределен зад северните стени и под парцаливите листа на липите. Прашни. Ароматни завеси над тротоара. А напред ме чака дневната смяна - участъци покрити с ярка и лепкава светлина. Доволно хрупам ябълка докато е още хладно. Сутрин е така с мен.

Tuning

Вече е така. Размислено, решено. Обезболено. Превързано. Излъскано. Нов еърбег. С този ключ вече не можеш да влезеш. Нова аларма. Антирадар. Старият ритъм, чупката в кръста. Думите. Всички изгубени трофеи пак са на моя стадион. Правото на първи шут, на добър съдия. Тъпите приятелки, лъжливите дупета на бара. Връщам си мелници, мостове, монопола. Мои са отново сутрините, телефонните разпечатки, погледа от балкона, съседа. Сърцето. Целувките - нито една няма да падне преди да узрее, пак са си при мен всичките. В мен е и ножа и хляба, маргарина и маслините в мартинито. Първа след бога на моя кораб. Пътници скоро няма да взема - имам товар с мартини и личен багаж. Ще ми махаш от кея, не плачи - голямо момче си вече. А аз от вчера съм свръхзвукова. Стартирам ниско, завивам рязко, прекалено бърза съм за теб, зайо. Смея се след теб и пея след теб, пия и пуша след теб. Ще чуеш сърцето ми - бас от прозорците на селско БМВ. Прекалено силно бие за теб. Приятен ден скъпи.

Wednesday

Две минути преди/след събуждане

Около 6:00 когато се разцвили джиесема, сънят бързешката дръпна изпод краката ми плажа, пейката, теб и динята. Нави ги на руло и на тръгване ми сложи тиксо на очите и гнил домат в устата. Неориентирана и закъснявам за работа, потна. Между другото обаждането ти в 3 сутринта не ми помогна особено - сигурна съм, че си искал да ми кажеш нещо мило...
А като не ти се спи опитай да ядеш, аз ям, ям всичко което е в хладилника, на хладилника или се опита да пропълзи около него. Ето, нищо ми няма - трябва да си измия зъбите. Момент така. Мий си зъбите, излизай - виж се с хора, лъскай - това ще те отпусне, пий ако трябва, не ми се обаждай и всичко ще е наред. А как ми блестят тия лампи, през тиксото влизат в очите ми и бодат. Помниш как изгорях на Градина. Лежах, горях а тамошната лампа над плажа ме бодеше по очите. Как изгорях тогава - като идиот. Момент така - да си измия зъбите.

А после нищо, но ти казвам, че все едно с него говорих. Мих си зъбите, облякох се, напълних си джобовете с натрошени стъкла и зарових пръсти в хладните парчета. Събрах цяла шепа и стиснах - не е същото. Стиснах още два пъти просто за да съм сигурна. Нищо особено само дето цапа повече.

Tuesday

Кратък справочник

Излива радостно напалма си по тротоара - Изгрева
Добавя новички сълзи към твоите - Дъжда
Откривам липси в главата си - Ревизия
Надписите в подлеза чета - Образование

Monday

Лизане

Вече не е толкова зелена, да?
Облизана от ноемврийския език
Трева

Friday

И кво стана с BPM?

Понеже аз не знам какво точно стана тук пускам копи пейст на Райна Маркова статия от Култура - сега аз не съм много наясно, ама ако има нещо против ще я махна
ето и статията.
Микрофизика на властта │ е-govs
Раздвоявайки се тази седмица между две актуални събития за избор на тема на колонката си - приемането на промени към Закона за достъп до обществена информация и врявата, вдигнала се в Artbox около изказванията на Дурмана за националното ни участие във Венецианското биенале, реших да се съсредоточа върху нещо трето и междинно, а именно чудесният неологизъм на Мишел Фуко governmentality.

Мишел Фуко дефинира governmentality като "изкуство на управлението" в най-широк смисъл. Като управлението (government) не се свежда само до държавната политика, а до широк обхват техники за контрол, приложени към всевъзможни обекти, от контрола над себе си, та до биополитическия контрол над цели популации. Или накратко: governmentality, това е термин-хибрид между government и mentality и означава, че е невъзможно да се изследва технологията на властта без да се изследва менталността, която я подпира.

Може да се говори за governmentality през различни исторически периоди или за различни технологии на governmentality, но най-често терминът се ползва в смисъл на неолиберален тип управление, който характеризира напредналите либерални демокрации с децентрализирана власт и доминация на пазарните механизми, чиито членове играят активна роля в собственото си самоуправление и поради тази си активност се налага да бъдат регулирани някак ‛изотвътре“. Чрез формиране, скулптиране, мобилизиране чрез избора, желанията, стремежите, нуждите и стила на живот на индивидите и групите в широк обхват от контексти.

Това повдига интересния въпрос: разбират ли тези, които биват управлявани, неестествеността на своето положение? А не гледат ли на този си живот като на даденост? А колко лесно това може да се случи в електронна среда?

Ще ми се в тази връзка да привлека вниманието към дейността упражнявана от НПО Интерспейс. Или може би все пак е ЕООД Интерспейс. Или дори НПООД. Но кои все пак са Интерспейс?

От 1998 до 2001 това са група художници и симпатични неформали.

В периода 2001 – 2004 са група художници и симпатични неформали и един новодошъл – някой си Владимир Петков, възпитаник на УННС, доведен в офиса от обучаващата се и работеща в Орбител маркетингова служителка Валерия Ангелова. За неосведомените - Орбител е компанията, предоставила безплатна наета линия на Интерспейс.

Интерспейс след 2004? Това вече са група неформали, симпатични предимно на Владимир Петков и дошли от сайта bpm, където той е администратор, а споменатата служителка от Орбител набива в главите на простосмъртните нетикет и здравите ценности на корпоративния ‛лайфстайл“.

Междувременно единственият останал художник (и съосновател на Интерспейс) Красимир Терзиев бива изхвърлен от управителния съвет демократично и с избори. Така че Интерспейс след 2004 се оказва изцяло готов да е в услуга на ‛истаблишмънта“. Това като че ли изобщо не отблъсква младите и непокварени артисти. Все пак Интерспейс знае какво да им предложи – поле за изява. А сайтът за киберкултура bpm стига върха на популярността и наглостта си, като се преименува на сайт за хиперкултура и така брутално демонстрира всевъзможните намерения на маркетинга и технологии на governmentality, че в един момент ме кара да се усъмня, че това не е несръчност, а нарочна демонстрация, целяща да илюстрира нагледно на всички любопитни що е то технология на желанието, технология на нормализацията, технология на идентичността. Всеки опит да въвлека Дурмана в дискусия за дейността на Интерспейс, принуждавайки го да обясни отношенията си с Орбител и това да стане в немодерирано от него пространство, е обречен на провал.

В крайна сметка сайтът bpm скрива своя форум през декември миналата година, а осиротялата общност се разпръсва. Хората, администрирали общността bpm, обаче продължават да администрират общности – тази около вестниците ‛Дневник“ и ‛Капитал“, ако се не лъжа. А Интерспейс продължава да процъфтява и да развива дейности, чийто смисъл и естетика остават все така мъгляви и неубедителни, та се чудя, защо ли не спестят и на себе си, и на другите недоразуменията и не се прекръстят от Център за медийни изкуства в Център за административни изкуства. А защо не и в Център за насекомен биоинженеринг? Защото очевидно основната дейност на Интерспейс е именно отработване на всевъзможни технологии на governmentality. Ами съгласете се все пак, компетентността в кондиционирането на разни общности би могла да бъде доста полезна за всяка поредна власт, била тя маркетингова или държавна.
Райна Маркова

Saturday

haute cuisine


- Искаш ли жено леща?
- Неща!
- Яж ми кура тогава!!!

Thursday

В хотела. Балансиране

Като сипвам все разливам по покривката както мразиш най сериозно и ми дърпаш шибания чайник, ще се изгоря ти казвам. Мисля, че... Стаята си я избрах сама, не гледа към паркинга, не виждам колата, не ми дреме, крана капе малко не ми дреме. Раменете ми изтръпваха за прегръдка но си взех душ и хаш и всичко ми мина. Но цената някак ми е по висока. Самотата ми е по ценна от нас двамата? Мисля си, че... Не помня, когато леля ти ни се обади не помня никаква твоя леля. Помня само, че няма нужда да се товарим като големи камиони на раздяла можем елегантно като клошари с колички да се разминем пред кофите с наострен поглед но учтиво, защо искаш да влачиш всичко сега след теб като ремарке без колела да оставя искри зад теб като тичаш – хей вижте ме аз излизам силен от тази връзка? Като казах “камион” се сетих – не съм изпреварвала камион от тогава, нито един, нека си карат бавно. Искаш ли чай? Аз ще сложа мед – не ми дреме, че от топлината, на меда витамините му ще заминат – аз не ям меда заради шибаните му витамини а защото ме връща с ритник в главата право в палачинките на мама в неделя сутринта, дреме ми на мене за твойте витамини. Микроелементи. А, сетих се за леля ти. Студена малка зла старица. Мислех да и сипя диазепам в кафето. Не го направих само защото камерата не беше заредена, а щеше да е яко... Мисля все пак, че..не трябваше да те напускам – ти трябваше да ме зарежеш за да страдам благородно по изгубената си любов, взимаш си сака, четката за зъби и списанията с глупавите самолети или пък... се появяваш с някоя безмозъчна еуглена, целува те а аз откачам и и забивам пиличката за нокти във вратната вена. Но не! Ти седя, седя, седя като пенсионер пред входа и се хранеше с труповете на нашите чувства. Некрофил. Вдигаше малките им мъртви вмирисани и лигави телца и ги облизваше – с тези ли устни ще ме целуваш после? Лимон за чая? На другото легло е, в кутията. Да сега съм сама а съм взела стая с две легла, по скъпо е разбира се. Без теб съм по скъпа, значи ли това мили мой, че ти си моето намаление? Сезонно отстъпление? Сгрешен шев или пропуснато копче? Сега аз ли съм с повишена цена? И съответно плащам всичко двойно. Сега не ме гледаш защото блестя толкова ярко, ела ме погледни. И можеш да разлееш чай по масата спокойно – те ще я оправят. Защо ти трябва скъпи да товариш ремаркето си с боклуци? Вземи само най приятните моменти – ще се съберат във сака и бягай да те няма.

Tuesday

Пред мивката - Houston, we have a problem

Седиш ли и ти пред своята мивка, точно сега с жълтата чаша с тъпия мечок? С мокри ръце ли я триеш или просто с парцал? Кифлата мие чинии, виенски. Ето сега натопила съм си ръцете, краката, косата (която не е златиста когато е мокра) във водата и бъркам из нашите чинии. Разбърквам роботски пяната дето е толкова мръсна... Натъпкана с разни си наши остатъци, мазни предимно. Никак не е като онази пяна която до кея подскачаше на 18-ти септември, в 3 сутринта като лигав кокер да оближе, да накичи обувки и шапки, целувките, даже ушите. И твоята настинка пяната маркира със знака на Гордост, когато ме носи до коленете в онази зелена вода, зелена като граха в тази чиния. Колко вири нос с тази настинка. И аз де. Та седя си и бъркам из тази помия - като Жак Ив Кусто малко, в неговата мръсна подводница - и търся парцали от предишната пяна. А там плуват корички, обелки от лук и някакви стари целувки.Houston, we have a problem. Все едно, не мога да ти вдигна защото са ми мокри ръцете. Пак го натискаш да звъни телефона. НЕ МОГА ДА ВДИГНА, СЕГА МИЯ ЧИНИИ!!! Ебаси.

Friday

ПеВеЦе

Сега безполезна като пластмасовите бъркалки за кафе, с пяната засъхнала по тях.
И ти беше топла и ароматна.

Monday

Ниубрътиму - НЕ Буратино


стъпалата
завойче
в подлеза девойче внимавай да не ти се случи като на Моника Белучи

Омир, Тупак и Комисията

Кастиел: А, Омир май е заспал отвън.
Мерихем: Я го викни.
Омир влиза и се клатушка.
Йонел: Ами то работата май е ясна...
Омир /доста зле танцува/: Don't leave me this way
I can't exist, I would surely miss
Your tender kiss
So don't leave me this way…..
Кастиел: Опааа
Омир:Златокосата дева в кратера вино искрящо налива и без вода да добавя пие до дъно. През сълзи пее ммм... песен та с нея дано мфф.... сърцето от камък на конебореца Ларс. Водача на колесница с коне вихреноноги. .
/отпива от шишенцето на Мерихем/
Кастиел /удря с ръка по бюрото/: Напи се, ето видяхте ли?! Аз все едно не ви казах...
Омир/хлъцва/: Любими мой, зова те! Ела! Ще бъда завинаги твоята Дагмар. В очите ти сини да... мм .. вземи ме. Не ме изоставяй! Само аз ще те обичам както никой на света, не ме погубвай./хлъцва/ Ще бъда завинаги твоя. Ах нима не трогват сърцето ти моите сълзи? Не трепва ли нещо? От толкова време те желая...
/Омир пийва още една глътка/
Кастиел: Е аз сега какво да записвам?
Мерихем /весело/ :Момчета какво ще кажете да го оставим да почине малко а ние да капнем по уиски в кафето? Мисля, да ни поотпусне малко.
Йонел: Не, благодаря Мери. Изглежда горкото дете е било доста объркано.
Кастиел: Почти колкото Омир. Ами на тази възраст така става – доста романтични са девойките.
Омир: Your tender kiss...
Йонел: Я го сложете да седне малко.
Омир започва да заспива.Мерихем го завива с одеалце
Йонел: Добре Кастиел викни го Тупак да довърши
Кастиел излиза
Кастиел и Тупак в коридора
Кастиел: Така, напи се. Както и очаквах. Ти готов ли си – не искам да ме дъниш
Тупак: Ти луд ли си големи братко? Готов и наточен сега ще ги сразя..
Кастиел /прекъсва го/: А а а не. Никакво сразяване, отиваш и искам факти само факти. Искам чисто и точно представяне, сбито изложение без рими. Хубав, чист и лаконичен...
Тупак:Да факти, точно така – железни факти. Когато фактите говорят...
Кастиел:Стига стига – хайде да влизаме.
Тупак: Стари парцали и дизел. Як морски вятър.... от към морето. ..
Омир /промърморва/: Катран и кълчища...
/тримата го гледат изненадани с чаши в ръце/
Йонел клати глава: Никакъв дизел, зарежи дизела
Тупак: Е добре де, какво е това черното?
Мерихем: Катран
Тупак: ОК катран, няма проблеми – сега всичко ще ви светне, показвам как точно е било. Факти, железни факти братко Кастиел.
Йонел: Хайде давай нататък
Тупак: Ще те изгаря моята любов, както твоето студено сърце изгаряше мен. Щом мой не си на никой не си. Идвам при теб любими. Ще стопля в студената вечер жена ти и двете ти малки прасенца. Подаръци нося за всички.
Няма измъкване брато – никой не е по бърз от моето отмъщение!
Кастиел: Е, браво какво се разбрахме?
Тупак: Звинете аз защото се развълнувах...
Прозорците здраво подпрени, гредите с катран и кълчища, вратата е вече залостена. За цялото време в което сърцето ми в огън гореше сега ще платиш със една огнена вечер. Любими мой Ларс
Аз не съм гей – само да знаете ви казвам, защото нали тя е момиче и аз каквото и е в главата иначе си падам по яки пички.
Кастиел: Тупак!!!
Тупак: Запалвам любими. За да ти стопля каменното сърце.....
Ами после е много объркано само му вика името и сигурно ще е скучно да повтарям Ларс Ларс Ларс .. та така. Свърших ли работа?

Friday

Откъс от монолога на Тупак Шакур от пиесата "Малката кибритопродавачка"

…безбройните войни ахейски.
Сигурно са били шибани милиони. Като хлебарки. Така сега за мечовете да кажа..
Сабите им мила моя майно льо като ясно слънце..
Като ясно слънце
Пази се от острието ми братле щото не играя честно
ще те гледам във очите а кръвта ти ще изтича.
За тебе съм змия както ти за мен си плячка,
след като привърша с тебе почвам твоите мацки, кучко и твоята пиячка.
Брей добре се получи ... като ясно слънце.
Смърт ще посеем сред мъжете троянски.
Жените им ведно с децата и старци този грозен плод ще събират от полето пред вратите на Троя.
Ей Омир, не е ли по добре вместо “Хекторе псе безродно” да кажа “Хекторе- кучко” по яко звучи. Познавах един Хектор навремето, кубинец –много гадно животно. Дано се пържи в ада. Или пък беше Хавиер...
Стегнато и просто, да стегнато и просто. Без шибани украшения.

Thursday

RADIORUBRIKA "На този ден преди три месеца"

Под завивките на мъглата колите по Цариградско започнаха да се целуват. Започнаха, така да се каже да прескачат искри. Тромави облачни езици се плъзгат по бетонните близалки на Дружба и Младост. Всичко влезе в шейкъра – коли, фарове, хора и жълтите торбички Била. София станА красива.
Великолепен дакел с червена като на английски пехотинец куртка полага маркировка по стъблото на един бор. Борът с хиляди капки по игличките си – хиляди пикаещи дакели отразени в тях като коледна украса. Всичко си има правилното отражение, защото оптиката е точна наука.

Friday

Мърлявата зима на 96-та*

* пряко към "Студеното лято на 53-та"



Стъпка наляво, стъпка надясно, потропване и внимателно наблюдаване на бялото кълбо пара пред лицето.Рейс няма.Разни гладни гълъби се мотаят пред баничарницата, но няма да ги огрее, по-вероятно ще се отбележи бежовия помияр.Хрускави парченца асфалт са се настанили под подметките и предупреждават всички за всяко твое движение.Всички дебнат.Фиестата спира и по старата и кожа личат белезите от кита и ръждата, спирачките също ги няма.
- Айде, че умрях от студ.
- Нищо ти няма
От втория път вратата се затваря.И вътре не е топло – двигателя диша като старец.
- Ами само ние ли сме?
- Нещо такова.
- Дееба
В студения въздух цигарения дим седи някак като пластмасова играчка закачена с конец на тавана.Тиктакането на мигача дели завоя на равни интервали и го прави да изглежда подреден.В този момент светват уличните лампи.Снега в града не е бял, това е сигурно.На светлината на лампите е жълт а на светлината на слънцето (ако се покаже) е сив. Има и доста кафяви участъци
- Гледай си пътя аз ще го включа.
Трябва да се натисне с отвертката под касетката за да захапе и после няколко пъти да се завърти потенциометъра наляво надясно защото е замърсен.
- Вземи я позабърши малко тая керемида
- Бе майната и, нали върти
И пепелника е пълен до горе.Една жена тъжно чака зеленото.От другата страна на кръстовището има дете – ще се срещнат на две трети от пътя.Форда ги разделя за сега. Якето с гортексов звук известява за всяка промяна в позата.Няма скрито покрито.
- А кинти за бенз?
- Имам петица
Сладка миризма и шумолене на банкноти, пич със син гащеризон който неистово иска да се прибере на топло.Стрелката доволно се отдръпва от червената зона.Клиенти.Сребристо BMW 7-мица с готини джанти.Тая фиеста никога няма да има такива.Такива мацки във форда няма да се качат.И музиката сигурно не дъвче ленти защото сигурно е Kenwood, завистлива неприязън се смесва със студа в купето.
- Глей кво дупе значи
- Да го духа, нещастник
Хартийка с цитат от Боб Марли – сняг го е валял тоя пич най-много 4 – 5 пъти.Панелките насреща мигат и се пълнят с потока от хора изплюти от рейса.Никой не се разхожда.Стълбовете бавно бавно се плъзгат покрай страничния прозорец един, два, будка за вестници, три.....
Никой от хората на спирката не вдига глава.Мълчат.Виновни са нещо.
- Колко тютюн да сложа?
- Я да погледна, сипи още малко.
- Давай че е зелено.
Лятото се събужда със спомен за пожари в полето и тихо пукане на клечици. Познатата телена четка в гърлото.Параноична игличка в сърцето при звука на сирена.Полиция? Линейка.Ама не бързат много – прежалили са го.
- Не е лош
- Да
- Добре сме си ние
- Да
- Да го духат ония нещастници
- Да, майната им
Малко кухо настроение.
- Остави ме пред кафето
- Става
- Аре копеле ше се видиме утре.
- Утре
- Звънни ако има нещо, че мойта сметка...
- И мойта...
- Майната и
- Аре чао.
- Чао.
Трябваше да вземем моята кола.Другия път. Яко мизерия, а?
Зимата на 96-та.

Търкауета


Тичай бе братле!
Пред тебе вече няма гърбове
А лампата за въздух ти е светнала червено
Обаче ей я там лежи победата със счупен глезен
и не може да финишира

Запетайки

(поставете запетайките на правилните места)
На
поляна
край
гората
във премяна бяла
шиеше
на
змея
ризата
Матвея

Thursday

untitled.txt

Сметаната е сняг от крава
Не знаеше за това нищичко, нали?
Моя любов.

Fashion


Изглеждаше че е забравила
за новата си рокля с малките цветя
и шибаното си бельо

Вишнево налягане - високо

Вишневото ти налягане е твърде високо
цвета избива през устните ти
а тези целувки с нищо не се перат
(ше требва да я фърла таа риза да я еба)

Friday

Fanfare For The Common Man

Амфетаминено ясно и синьо е, че вече не мога да ходя.
Почивка? Скокливка! В краката ми лази – смажи я!

Monday

Адидас72


А нещо смешно все едно ти казах
Ще тръгне
лист в спирала падащ на земята
твоята усмивка
Неуверено започва, влиза в лупинг и стопира на асфалта
В очакване да бъде стъпкана от Adidas-а който гони 72

Friday

Caffeine - Adenosine


Ниско
Облаци минават
Фънки
Мигат светофари
Тихо е
В главата
Страшно
Шуми фолиото
На шоколада
Когато само аз съм в стаята
И го отварям

Анализ на флуктуациите на М.Цветаева (Марина Цветаева by ghostdog)


Марина Цветаева freestyle
През ноември, препъвайки се в дългата си рокля
вървях подложила ръка за да не капят от кървящата ми буза
малини по влажните листа
Всички ме целуваха до кръв.

Марина Цветаева oldschool:
Кой с тяло от камък, кой с тяло от глина,
а аз се сребрея и светя!
На дело - измяна, на име - Марина,
аз - тленната пяна

Щото нали Елабуга, и умната нали, с БДЖ-то и Каренина БДЖ-то и Джеймс Бонд в "Ориент експрес" БДЖ-то.

Tuesday

Копеле sequence

Лоша работа

Лежиш и зяпаш самолети

с керосинов дъх,

чертежите им по небето

овчи облаци събират.

Да пасат и спят, копеле


Някак бавно се отлепва тролея

от любимата ти спирка.

Като пчеличка с много мед

в анимационно филмче, копеле.


Max Mara магазина, и циганите оправящи

линията на петицата през май

Идва ли ти мъничко отгоре, копеле?

Sunday


Какво е тя за мен?

шибан ден студен

Каква е тая рима

Левски или ЦСКА?

Кво е тя за мен

Падащ лист, зелен?

Без очите и съм сляп. Е, какво е тя за мен?

Очила?

Камък в моята градина,

или слънчоглед?

Е какво е тя за мен?

Шибан ден, студен.